Що ми е било мило в тъмното цигулар с цигулка
или ми е било мило в тъмното гъдулар с гъдулка

 
  Разлистих с болка образи останали в спомените смътни
превърнати в удавник погълнат от водите мътни

 

Парченце от луната наднича скришом изпод черна пелерина

 
Ореоли от бели коси стоят на вратата и вяра си вдъхват
в бавно очакване странно,като че ли на влъхва

Странник броди из мрачните пътеки на едно човешко битие
не срещнал душа с която може на воля да общува
унил като след дълги размисли над чаша твърдо питие