Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2016 08:08 - Остров Ливингстън
Автор: southofreason Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1572 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Остров Ливингстън, където се намира Българската антарктическа база е вторият по големина в архипелага Южни Шетланди, в близост до Антарктическия полуостров. Останка от раздробяването и активизираната вулканична активност след прекъсването на връзката между Антарктическия полуостров и Андите, при отделянето на Антарктида от древния супер-континент Гондвана. По време на последната ледникова епоха островът е бил изцяло покрит с лед, но ледената шапка се е оттеглила от обширни участъци през последните 4-5 000 години. Днес ледът покрива само 88 процента от островната суша, което си е направо нищо в сравнение с 99 процента на континента. Тук всъщност има суша - каменни плажове, морени, останали от оттеглянето на ледниците, стърчащи над леда планински върхове, множество нунатаци, и дори течащи потоци и незамръзнали лагуни и езера в топлите дни през лятото. (Май наистина трябваше да си донеса бански – лято, плажове, лагуни - къде ми е бил акъла като опаковах багажа за това пътуване??)

Поради разположението си – на края на опашката на континенталната медуза – районът на Антарктическия полуостров има много по-мек климат от централно-континенталната зона. Морски и влажен. А Западното крайбрежие дори се радва на температури до 7 градуса по-високи от източното. (Правя си тук умствена бележка да не се оплаквам от времето и студа, защото аз всъщност съм дошла в курортната, балнеологична територия на Антарктида, наричана от горкичките обитатели на базите по континенталното плато със снизхождение, но и с известна завист „Бананов пояс“). Най-топли са месеците януари и февруари, когато максималните дневни температури са около 2 градуса по Целзий. Над нулата! И според обещанията на всичката метеорологична литература, която съм изчела не падат под минус 11. Дано!

От друга страна остров Ливингстън е известен с особено капризното си време, преобладаващо облачно и мрачно. Хубавите летни дни са рядкост, нещо като 4 за сезон т.е. на година. През лятото вали средно през ден. Сняг, скреж, суграшица, ледени кристалчета, понякога дори дъжд. (Без да броим спорадично падащите метеорити, които се изсипват от небето сравнително равномерно върху цялата земна повърхност, без да показват пристрастия към Антарктида.) Метеорологичните условия се менят с бясна скорост и според всеобщият консенсус на антарктиците работили тук, Ливингстън има най-ужасното време на Земята. (Е, добре, въздъхвам с дълбоко облекчение, това ми дава възможност все пак да се оплаквам. Поне мъничко.)

Още Дарвин при пътешествията си из Южните морета отбелязва, че макар Южните Шетланди да са на същата географска ширина като южна Норвегия, тук за разлика от Норвегия почти нищо не расте – само лишеи и мъхове. Въпреки, че Ливингстън е всъщност по-далеч от Южния полюс отколкото Тронхайм или Архангелск от Северния полюс, поради охлаждащото влияние на ледената шапка на континента и изолиращия ефект на циркумполярното течение, островът има същински полярен климат, флора и фауна, а по-голямата част от него е скрита под леда.

Ливингстън е открит от 29-годишния британец Уилям Смит на 19-ти февруари 1819-та година, когато преминавайки през протока Дрейк, корабът се отклонява от курса и се натъква на непознати земи. Не само острови, но и значителни тюленски колонии. Смит се завръща през октомври същата година, за да обяви Южно Шетландските островите за британско владение. Това е първата териториална претенция, направена отвъд 60-ят градус южна ширина.

Първото име на острова е Фризленд (ясно защо – Замръзнала земя), сменено от Смоленск (Белингсхаузен го кръстил на битката край град Смоленск в Наполеоновата война) и най-накрая официално прекръстен на Ливингстън през 1821-ва година. И не, не е именуван на великия шотландски пионер и изследовател на Африка Дейвид Ливингстън (който по това време е бил едва 9-годишен и за Африка още не бил чувал). А, на самия Смит пък, е кръстен друг малък остров от групата на Южните Шетланди в близост до Ливингстън, който в ясно време дори се вижда от Българската база.

На южната страна на острова има голям дълбоко вдлъбнат, почти правоъгълен залив, наречен Южен залив или Байя Сур (на испански). Там в клюкарска близост се намират двете бази – испанската „Хуан Карлос Първи“ и българската „Свети Климент Охридски“.

В съседство са популярните сред туристите и много посещавани през лятото остров Десепшън и остров Кинг Джордж. Не достатъчно близко, за да се виждат от базата, но достатъчно близо за вулканичните изригвания на Десепшън да цапат с черна пепел ледниците на Ливингстън.




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: southofreason
Категория: Лични дневници
Прочетен: 75875
Постинги: 29
Коментари: 7
Гласове: 32
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031