Слънце наближава точка връхна в своя път небесен Бабук обикаляше си скромно този град отляво чуваше се хармонична мелодична песен а отдясно храмовете украсени с елмази и брокат Тук той видя площади изпълнени с величие добри царе превърнали се в паметници бронзови пиедесталите на вековете пазещи благоприличие прехвърлените над реката мостове украсени в розово Обществени чешми и пейки,където мъдреците спорят дворците и удобните прекрасни кейове а старите войници победители говорят насядали сред фигури от божества и змейове Кога ще дойде времето да видим тук повелител наш,когото толкова да обичаме да издигне над народа своя жезъл,меч и чук и след него ние яростни да тичаме Бабук бе поканен на обяд в дома една дама в компания добра само с хора образовани и седна той сред тях без да изпитва срама разворите бяха почтени и цивилизовани Къща хубава приятна и прекрасно украсена хората в нея духовити привлекателни компания достойна и развеселена раздаваща елегантност и ласкателства внимателни Бабук се сети за ангела Итуриел сред този шум и намери все пак за очарователен този град  че се подиграва с хората си повтаряше на ум като иска да го разруши и го хвана леко яд