Блогът на incorrect

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.03.2016 18:26 - Идеал

Автор: incorrect Категория: Поезия

Прочетен: 451 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 02.04.2016 17:48

Ореоли от бели коси стоят на вратата и вяра си вдъхват
в бавно очакване странно,като че ли на влъхва
нашепва нещо едвам доловимо и ето поглеждат с трепет
грозното пате си идва,но виж го...станал е лебед
Странен обаче,не идва весел и засмян по пътя към вкъщи
навел главата умислен надолу и пуши цигара намръщен
липсва съпругата хубава,която да внася настроение пролетно
липсват дечицата малки които да чакат подаръци коледни
Вместо двете ето го идва на прага с мъничко цвете
леко прекрачва навътре и за прегръдка протяга ръцете
не подреждат трапези за пир никакви приказни феи
липсват и хубава слава,пазачи с факли,брачни покои и пищни трофеи
Цветето ухае прекрасно,но то на скръбта е и символ
и ясно им стана,когато пристъпи и за поздрав главата му кимва
та нали са зад тях медалите прашни на умрели в борбата деди
оставили костите нейде безславно из чужди далечни земи
,,Ха,здравейте и добре заварили,мина толкоз много време
откакто все ме гледахте,малкото момченце с хрема
а чедо малко бях и слушах и четях вълшебни приказки с юнашки подвизи
и в детски сън след лека нощ изплуваха пред мен рицарските образи
Но oтваряш ли морските миди изкачат все някога бисери
отваряш сърцето един път и виждаш само спомени кисели
и може би вече четете дълбоко в очите искрящи
не радост дошъл съм тука да търся...а развалини димящи
Сърцето ли?Сянка погълна и последното негово слънчево кътче
лицето помръкна от него и сълзите намират си своето пътче
изтъкания нощен воал е разтворил душата за мислите
а те не познават предели,покълват в самотните духове истини
Въздишка напоена с топла скръб поднасям в шепите си,пия
направена е от отвара примесена с това кое в сърцето бие
с нея от бедите покой ще намери в ярост безумната жажда
че виждам звяр в своето отражение и идея коя главата му ражда
Мисъл,мечта и молитва,душа-манастир,сълзи-диaманти,кървави капки рубини
на събития бъдещи мрачния гмеж и мокрия сън на страстни богини
дълбая съзнания както в скалата водните струи дълбаят следи
издаден над тайната,съзерцаващ на воля,мечтая,ридая,обичах...преди
Насладата...жалка е цел,на скот стремежът нищожен руши
остави ги тези зазидани мозъци,безчетни злочести души
не събуждат в мен и бегла представа за истинска същност
остави ги и тях,принцесите с изкуствена външност
Съдбата повелява да тръгнем-за чест,за домашно огнище
възглас възнася сърцата в звездите и тяхната ярост отприщи
изсипете в олтари кипящата чест,с клонки челата венчайте
за мечтания подвиг ударил е час и хайде,недей се отчайвайте
Ето...настъпва денят-скърбен и жертвен навеки
над нас надделява съдбата с несъмнени поличби и нови пътеки
спомен за тленни останки,за вихрите тука отвени
закопай го прахът ми в мир с надежда за нови промени
Превърнат в идеал на чистота непорочна,с нейните храбри герои
славната гибел с нейните стъпки оставащи след бурни порои
и с кървави устни умиращ направен на прах и на пух
издигнал в култ възвишения ум и неустрашимия дух
Буйно ликуват,болезнено падат,под техните удари звънват идеалите
и векове задвижват народите,когато свещички запалите
лицата им дават воля на вечното с цветята на плочите паметни
и техните мисли красят историята завинаги с думите праведни"
След като каза всичко това със сълзи на очи се сбогува
навежда се леко надолу и за прошка ръката целува
един ореол от бели коси седна на стола почти съкрушен
изгубил последната капка надежда за този момък твърдо решен