Блогът на incorrect :: Сълза от спомен

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.03.2016 23:42 - Сълза от спомен

Автор: incorrect Категория: Поезия

Прочетен: 363 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 02.04.2016 17:52

Разлистих с болка образи останали в спомените смътни превърнати в удавник погълнат от водите мътни и си спомних за предсмъртната агония пред погледи безчувствени търсещия аз оазис в пустиня от сърца изкуствени От душевен плам искра ти бе за мен,от малко пламъче искра-пожар сега си само черна пепел,останка от угасналата жар останали са само спомени приличащи на падналата чепка грозде превърната си в лъжа забита в сърцето като гвоздей Сега пред мен са само снимките с изписаните бели листи мастилото на тях е тъмно,сълзите искрени и чисти сълзи преплетени в една прегръдка и запечатани във вечността сълзи и вик самотен излязъл някога от моята уста Вик самотен...с него плувам по реката на живота и търся своя бряг ако бил съм нявга нежна дума сега съм станал шумен бяг за най-съкровеното в мен ключето нейде съм загубил заринато в калта е това което някога съм силно любил И питам се дали проклинат ме устните,които съм целувал дали с омраза ще ме гледат очите на кои съм се любувал дали ръцете нежни станали са груби,усмивката гнездо е на оси как ли ще погледнеш този заравял лицето си в твоите копринени коси Останало сега да плаче едно изтинало сърце на мъж останали сълзите напомнящи ромона на есенния дъжд останал спомена докоснат до хлипащите му гърди споменът за срещата под старите пеещи върби Толкова отдавна,а сякаш вчера беше тази среща спомен за целувка сладка,спомен за прегръдката гореща спомен за срещната любов,спомен за погалено лице спомена за щастие превърнал се в плачещо сърце Сълза от спомен...началото на топло лято беше нежна,в косата с цвете едно момиче до мен дълбоко спеше една мечта посипана с надеждата ухаеща спомена с един копнеж за допир и една коса ухаеща Солен е вкусът на сълзата...ако можеше да опиташ от своите устни за последно,знам,прегръщах това което сърцето не иска да пусне за последно си истинска,потапям ръцете си в кожата нежна превръщам те в медните струни на арфа,приказо бяла и ледено снежна Тъжните парещи капчици оставят следи по лицето ми но нищо...безброй сълзи неизплакани е скътало сърцето ми много са милите думи неказани оставени в самотен плач някога летящи като вятър над лазурното море по здрач Като малко пламъче треперя,като далечна звездичка в небето като бял гълъб отлитам към аления залез над морето и като лист покрит с тъгата на късната есен на спомен отдаден политам нагоре със своята песен

Нагоре