Едно топло утро в началото на хубав ден с пейзажи започна тази балада там в магазина за цигари ти яви се както се явяват на жаден бедуин миражи синеока и прекрасна,а мене гръм ме ударил Погледнах невинното очарование дълбоко в зениците  орел се рееше самотен когато го видях небето погледнах после към на ириса искриците и въздъхнах заедно с него когато го видях морето Прегръщаха се двете в простора необятен  там някъде далеч в тази безкрайна синева където сигурно и друг изпитвал е подобен миг приятен взирайки се в плаващ кораб,отдалечаващ се и той едва Стрела от лък заби се в мен с бележка на Амурова шега потънал в дълбините очни на прелестната нимфа морска а беше истински изплетена от нежност тук пред мен сега  на сладки пориви шедьовър със стъпките на самодива горска лицето мрамор бял кован далече в скандинавски студове в ураганна нощ насред море превръщат се гърдите ми херувимче което позлатява всичките планински върхове на детско щастие предвестник цветен камък победи И пожелах си да ме видиш както Галатея и тя така кога е пърхала след свойта бърза малка пеперуда видяла е Акид в среща неочаквана на разтояние една ръка и са изпаднали двамината в любовна заблуда Пожелах си още да бъда твоя страстен мил в покоя увити с чаршафи от коприна,с благовония и бял атлаз да бъдеш бяла гълъбица с клонка мила моя  а твоя лебед с дълга шия дано това да бъда аз  Да си смукна жизнен сок от твоите меки подчертани устни ръцете постави си да ги стопля в ноща студена със сърцето си  да усетя прелестите ти дали наистина са вкусни а ти безбройните милувки мои по страните на лицето си  И хоп поглеждаш ме внезапно,очите сведох заслепен с ненадейно морава руменина покри се скромния ми лик да си призная не очаквах точно в този ден следа да остави в сърцето ми един небесно-морски миг А сърцето и то самото вече е от обич запламтяло какво ще искаш ти ме питаш с поглед вперен в мен където бият вътре барабани и цялото ми тяло затрептяло къде душа превърнала се е във възторг свещен Тръгнах си с цигарите,но разумът и мислите плени ги чарът и всепобеждаваща любов с коя са боговете смъртните дарявали усмивката брилянт за мене беше дарът и страдалчески стрели...казват не ранявали но ето ме...още по пътя към вкъщи мечтаех за теб да те гледам танцувайки в зелената трева божествена  мечтаех да те видя пак,мечтаех да не срещна лед и се питах дали съм в твоите очи мъжествен Oпитах се да хапна не можах ,опитах да заспя не спах и ето ме пронизан съм от сините очи да не изгубя твоя образ в далечината бе ме страх опитах се да те намеря сутрин с първите лъчи Сънувах те на фона на приказен залез с чаша шампанско родена като Афродита от хладната морска пяна гонеше вятъра с плътно изрязани бански перлата бяла искряща коя зората ражда все засмяна Влязохме навътре във водата и ръцете ти обвиха раменете ми  в любовния ни танц бавно ни понасяха вълните закачлива и усмихната се допираше до коленете ми  и си пожелахме тайно все така да бъдат дните   Твоя шепот ангелски ми галеше ухото и на око ресниците водите ни пренасяха просторно изпод залеза воал  гледахме залязващото слънце един на друг в зениците и невнимателно настъпваме един корал Съхранената в раковина тая красота да търся тръгнах готов да те посрещна както са те някога посрещнали Харитите ето ме дърво голямо на кое си корена изтръгнала но не ме посрещна тя така с венец от рози и захвърли миртите   С бели гълъби и стъпката на лебед дойдох преди да разцъфнат ливадите и тръгнах след теб със следите за да ти дам морския пясък обръчи от палми с кокоси и изглед към залива където любят се младите а червеното кълбо потъва във водите с вечерен отблясък Приготвям олтари,тамян,благовония и пак към тебе тичам не един път в ухото ти подкана сластна да опитам и подшушна и тука съм готов да кажа честно,че те обичам и тази милостивата ти добрина в ръцете си да гушна Да знам кога започва как завършва денят работен ето ме не веднъж и дваж зачервен пред магазина прашен,кален,странен,влюбен,потен във всичките си роли бях,но ти погледна ме... отмина Опитах се да те доближа за първи път самотен  готов да наруша покоя на всемира със обичам те да те поканя в своята обител опитах и с провал след опит стотен и да те предпазя от нечестивите злоради и благочинните привличани понеже тъй как от слънцето блести далеч в безбрежното водата  така и аз съм отражение на погледите бляскави тъй как славейчето с нотите извива във въхвала свободата така небесен хор са звуците на твоите думи ласкави Погледнах невинното очарование дълбоко в зениците  орел се рееше самотен когато го видях небето погледнах после към на ириса искриците и въздъхнах заедно с него когато го видях морето Цъфти сиянието в нея каквото бе синеокото момиче  слънчево усмихната откроява се в небесния екстаз  и замислен над това кой ли тя в сърцето си обича тук съм в изгревния час,но не иска това да бъда аз Пламти любов във мен готов да предизвикам на двубой съдбата и времето дойде да отнеса страдалческите рани към далечен пристан защото и аз като нея там съм на работа и на заплата далече от зеленият лъх и далече от  това кое сърцето иска Едно топло утро в началото на хубав ден с пейзажи започна тази балада там в магазина за цигари ти яви се и изчезна като на жаден бедуин миражи синеока и прекрасна,а аз в мъките самотен и удавен Съхранената в раковина тая красота да търся тръгнах готов да те посрещна както са те някога посрещнали Харитите ето ме дърво голямо на кое си корена изтръгнала но не ме посрещна тя така с венец от рози и захвърли миртите