Постинг
02.04.2016 18:08 -
Защо те преследвам ли
Ето те пред мен застанала богинята прекрасна
но ме гледаш някак си уплашено,отдръпнато и странно
и аз пред тебе изумен съм,изненадан и прехласнат
защото тази среща става както винаги спонтанно
Не бяха вече не един и втори път съдбите ни пресрещнати
редицата случайни срещи със съмнителните прилики
аз пресичам на пресечката,а ти го правиш на отсрещната
до мига кога усетих,че искам това да става винаги
И ето те пред мен застанала приготвена с въпрос стрела
с красивите очи уплашено ме питаш преследваш ме,защо преследваш
и паднал от полетът внезапен високо върху ангелски крила
какво искам ли и защо ме всеки път в тъмното издебваш
Някъкъв странен и страшен със сянка и погледи бегли
недей,че ме много наплашил си и кой ли си наистина ти
откъде си дошъл и как са те тука и тамо изобщо нарекли
ако не си добре или страдаш от нещо,то доктор по-добре посети
Ми...белия гълъб на утрото...Той все си ме праща при тебе
и делфина в безкрая,видях го в съня с писмото в бутилка
детелината с четири листчета и калинката с мирис на бебе
и напитка горчива направена от някаква билка
Онази ли...малката...там...Детелината?Късче от рая била е и тя
едното е вяра,второ надежда,трето любов и четвърто късмета
могла е да вземе със себе си Ева само това
изгонена от Едемовите градини в хладните тъмни полета
Да си спомня за дългите дни прекарани там
да си спомня за невинната грешка проклета
да си спомня за липса на грях и на срам
да си спомня за минало хубаво и за простора изпъстрен с лалета
Калинката? С червения плащ на Дева Мария
седем са точки...седем са радости,седем неволи и седем тъги
кацна на мен с надеждата теб да открия
на крилцата с малките точки и име написано в цветни дъги
Тихо в ухото твоето име прошепна
и по ръкава нагоре тръгна с нейните мънички стъпки
литна към теб любима и великолепна
млада фиданка с разцъфнали пролетни пъпки
Белия гълъб ли? И то като тебе нежно невинно създание
носейки зелена маслинена клонка и дъх на пролет
надежда за Ной,надежда за мен и за сбъднато желание
на човешкия дух е и символ и полет
По правилен път разперил криле в озарение
на невинна душа е бил винаги пратеник свише
прилича на ангел прелитащ в простора на небесно явление
кое никой поет не смее с перото си да опише
Писмото в бутилка ли?От вълните изхвърлено на плажа
под крясъци на гларуси интригуваща романтична загадка
и някой написал с красивия почерк мечта и още да кажа
бе полепнала морска звезда на сгънатия лист от тетрадка
Напоени сълзи през стъклото говореха с мидите
а палитра от болка изсипана заглушаваше морския бриз
заседнало бе там на пясъкa добър приятел на скаридите
в търсенето на любим човек с добрина и каприз
Двата делфина ли? Видях ги в морето напомнящо очите ти
на равновесието са символ и приятели на боговете
виждах ги да излизат рано сутрин с лъчите
заедно с Афродита в на Кипър бреговете
Дружелюбно докоснaх най-бързото морско създание
с предпазлива внимателност усетих дъхът на спасение
и ето ме пред теб повярвал в щастливо предсказание
сред лехите от цветя уханни получил вдъхновение
Дълбокият сън ли?Където носена от ангели редеше ребуси
и поведе ме като хвана ръката ми
ти шепнеш,а гласът ти като боен екстаз пред каменни крепости
и тръгнахме длан в длан надолу по реката
ти беше розов здрач,след него нощен смут
и със свещ в ръката приближи се до възглавницата
ти прекрасна,а аз те наблюдавам луд
стъпките ти по килим персийски ...русалка с плавници
Ето те пред мен застанала богинята прекрасна
но ме гледаш някак си уплашено,отдръпнато и странно
и аз пред тебе изумен съм,изненадан и прехласнат
защото тази среща става както винаги спонтанно
Ми...белия гълъб на утрото...Той все си ме праща при тебе
и делфина в безкрая,видях го в съня с писмото в бутилка
детелината с четири листчета и калинката с мирис на бебе
и напитка горчива направена от някаква билка
Те ме водят при теб и тук съм за да ти ги подаря
какво искам ли и защо ме всеки път в тъмното издебваш
но вместо влюбен поглед и едно благодаря
с красивите очи уплашено ме питаш преследваш ме,защо преследваш
Няма коментари
