На малка гара чакам свръзката за влак нетърпелив да седна някъде в купето в ръката ми кафе,в краката тежък сак и внимателно разглеждам си билета   Ей го седнало пред мен и сладко мига момиченцето със зелените очички тя поглежда ме и аз се усмихвам на детската и любознателност добричка   Чакаха момиченце и двойката семейна и те да дойде влакчето по коловоза погледнах към усмивката нейна грейнала нетърпелива да се вози   Малка,сладка с пъхната ръка в нослето изпусната за миг от погледа на мама и на татко събира дързост за смелия въпрос детето -Кой си ти и какъв си бе,батко?   -Какъв съм аз ли...един глупак не искан ни за хубав мъж,нито за приятел мил тук на тази гара чакам своя влак вместо да съм някъде семейното гнезденце свил   От онези фанатици приемащи с екстаз страданията за правдата и разума да бъда твърдата душа пламенна сърдечна ведрина и широта на светоглед в познанията извиращи от дебрите на ера каменна   Пречка за ораторите знайни и незнайни че ви казвам да работите в полето на духа и делото изразители да бъдете на нравствени идеи дълготрайни градовете да пазите и да обичате селото   Като Винкелрид с гърди срещу света изправен съм и ще остана непогребан в неизвестно лобно място от парадите на заслепение и мерзост някъде забравен оставил костите в местенце тясно   Да превърна мъждукащото пламъче в светилник и страданието мое в дух на ваше поколение написаната с кръв трагедия на един закрилник но не обичат ме и затова създават лошо мнение   Дето соча с пръст заклетия и кръвен разрушител политическите ограничени умове да превърнеш самия себе си в жертва и пазител от грабител на нещастни бедни домове   Че виждам изпод одежди на свещеник стар развратник изпод проферсорските мантии задръстени глупаци изпод военна униформа липсва ратник и вървим напред с походката на раци   Затуй,че уча ви да сте носители на мисълта свободна презрително да гледате към всяка ерес и измама да крачите напред с възвишен дух искра народна да уважате татко и да обичате мама   Да не сте водени,подвеждани,а да бъдете водачи неразривната спогодба загърбили обидни хули на бъдно поколение благородната задача  и не даващ съдбата ви в посредствени натури   Да бъде царство на просветата след мойта смърт да бъдат дните ви честити вечни  да бъдете радетели на правото в новия му път стремителни подбуди и постъпките човечни   Звездите на духовна светлина с чувството с искрата на евангелско учение грехът да изкупя да царувате в науката,в изкуството пък аз...нека в тоз идеал живота си да изгубя...   Казах на детенцето и останах самин на гарата пристигна първи моя влак  доизпих кафето си и казах амин и прехвърлих през рамо тежкия сак   Ей го маха ми за чао и сладко мига момиченцето със зелените очички тя поглежда ме и аз се усмихвам на детската и любознателност добричка