Химикалите пускат сълзи,когато до Господ се пишат писма и в прекрасен слънчев ден един такъв възвишен блян обзе ме окриляща илюзия закачил на мисълта си като на въдица блесна попитах за светлинката малка в коридорите подземни Попитах на усърдно учене и четене чедата где са потърсих единицата отделна с дейност и стремежи на допринасянето общо благо човешката намеса но процесът жизнен бе оплетен в бракониерските лукави мрежи Попитах где отиде тоз идеал...надеждата за нравствений напредък стъпалото на настоящето и бъдещето на човечеството остана ли изобщо в този пъкъл някой горестен и предан готов да скочи за защита на отечеството Отнеха вярата им,знам...но не отнеха ли и моите мечти когато с приказки и обещания надеждата от всинца ни прогониха кога разбиваха семействата с илюзии достигнали почти до всичките кои се смяха и всичките,които сълзи рониха Замениха се традициите с пошлост,моралът днес е простотия няма вече справедливост,истината стана клевета свободата се смени с лъжа и всеки казва само дай да пия чистото е вече мръсно,а бялото е черната поквара пред света Попитах за венчани с лаврите на боя младежи дръзки за светилата на правдата и делото,ала напразно синовете на рицари,дръжки на мечове,стиснати пръсти отдавна са станали думи за обществото омразни Със солено сладкото се замени,а духовно възвисеното с материя любовта се загуби в омразата,хора се сменят с машини здравия разум е болното място на тази поредна бездушна империя oтнеха земя,погубиха здраве,зараза съдбите реши ни Замениха щастие с неволя,на труд се присмяха,на пот на челото скованост в раменете и тежест в ръцете ние работим и носим с коварна жестокост въртяха съдбите ни както гумите на колелото режат ръката протегната жално протегната милост да проси Но с болка сме родени и с болка умираме понякога истина търсещи в твърдоста на покъртителното изпитание за изгнаници даряваме вяра,надежда,любов и в дните ни някак си бързащи по време на битка и по време на празници Избледнелите тъжни слова бавно потъват самотни в речта  и гневните думи предизвикват сечта на душевни стремления,о, мечта униженa с тебе съм мразен и с тебе ще скитам самотен в нощта  заснежена  превърнат в лесна мишена с душата лишена от ръка приближена  изпаднал в копнение аз тръгвам напред  отдаден на буйният порив да ходя през огън и лед