На села камбаните забиха за тревога
реквизираха коне,коли и хранителните припаси
претърсваха се миши дупки и запален огън
бабини престилки и люлките с детски приказки
Потърсиха се всички храсти трън по трън
потърсиха и в стария порутен зимник
улици покрити с прашен кълдъръм
мълвата за един хайдутин и размирник
Нагоре и надолу всички се разбързали
слухтят и търсят за този зъл виновник
и ето накрая водят го превит и вързан
паднал им в ръцете изродът бунтовник
С какво воюваш...ами със свещ
с нея сам съм в изоставената църква
след края на денят студен или горещ
странникът в молитва дланите потъркал
Ази съм...признавам си затуй накрая
че в сърцето всеки удар плътен
с клетва пред децата що в градинките играят
да събудя вечния вековен тътен
Кои са другите ли...ами цветята
първото го посадих на малка гара
че тях обичат ги баби стари и децата
и нека от сърцето ми са даром
За какво се борих ли...ами за чест
за бащино огнище и за дълг
денем скачам с тълпата на протест
нощем пиша стихове и вие страшен вълк
Съзаклятникът ли кой е...един бял гълъб
виждал си го с мен сyтрин от ръчичките
прелитащ с времето на пътят дълъг
гладен да кълве трохичките
Какво използвах ли...мастило още
подплътих го с истината неумираща и вечна
с молитвата мълвяна нощем
и погледът зареян в една мечта далечна
Какво мечтаех ли...за нея,тя единствената
бе оная срещнатата,когато се превърна в тя
и нека наречем я мила,скромна и убийствена
за нея е едно от посадените цветя
Отведоха го някъде надолу из мазетата
да продължели разговора насаме
затворили врати,прозорци и сложиха резетата
да се не наруши нощното спане
На села камбаните да бият спряха
най-накрая народа си отиде и отдъхна
бе хванат днес един от тях
и утре ще го видят на здрав клон издъхнал