Юнаци ми сa клетва приклевалe приклели ми са и заклели дружина да сберат по гората зелена да ходят и бродят с бойлии пушки на рамо и френгии саби на кръстът дребни си куршуме да хвъргат,префъргат зелен байрак да си веят,развеят че се е пролет била пукнала разпукала С тях си и овчарче лете летува и зиме зимува  овчарче станало още младо байрактарче сокол си сокол и орле орле е от смелите смелите още бързите с вуйчови дрехи юнашки от сирак грабено връщаше,на вдовици желтиците от ръцете на страшни кадии душмане душмане още бирници върли Видя що видя много видя овчарче хайдушки огньове с печените агънца и гора зелена с листе широки и клони високи  и вода студена от бистрите ручеи,потоци по темни буки с отбор дружина одеше зелен байрак байрактар си вееше и бодър юначен и смел,но си зажали Зажали си за първо либе лудото младо че си е по хайдутство вече две годин три,та си войвода пита попита за момини двори за момините двори,моминото сърце нейно дето край бужик го чакаше и везаше му риза риза бяла,та попита може ли като ястреб фръкне прехвъркне да си я любене люби и зимане земе я Да го не сърце кълне войводата даде на младото  влюбено още засукано,но и заръка още му даде да си се пазене пази и вардене варди,варди още да гледа да гледа и хубост да пази,бивол бивол да е,цвете цвете че да си се венчаят за либе с клепки босилкови  босилкови още и бисерови като зъбите белите  белото лице и двете страни румени ябълки Зарадва се младо овчарче,овчарче байрактарче  за малка си мома,за белото лице и клепки босилкови за тънката снага,за тънката снага тънка върба и към тънка върба си сокол литна,прелитна високо високо и още далеко към момини двори дворите още метени,метени и пометени да си си той либе налюби,росната ябълка Китка си бере набира,китки теменугови цветни трендафил червен е и здравец зелен за невеста млада булка,булка още девойка девойка млада хубавица,за бело и лице китени да си я либе прегърне през тенката снага бялата снага още стройната,гергиовско агънце агънце още петровско пиленце Сокол си сокол и пред момини порти рано ранил е  юнаково сърце на момините вити порти седи  и си китките китени носеше,трендафил червен също и здравец зелен,но рани го куршум ненадеен за блага му душа и смело му сърце,сърце още юначно че мъж се показа изпървом на момини порти венчана е вече росната ябълка  Сърп държеше,ръкойка и снопи връзваше нива си жънеше,изкарал е брязна и втора  третата до половина и стадо си паша пасеше стадо ваклошато,ваклошато още юничко гойни си овни водеше,мляко си кравички доене дои по рудина,по зелена,по тучни ливади и рекичките  рекичките още бистричките с рибата вътре А тя росната ябълка песна си пее и месеше бяла погача си месеше,гозба си гозбеше платно си сбираше,платното белено сукано беленото бубакерното,тенкото ръченикото китка си сминова береше на калафиря цветеца на дървена хурка коприна си предеше  божур сукница сукно си ,гергеф си шиене шиеше На чердак висок сред чеиз ошетан ми нанкаше мъжко детенце ми наня си нанкаше нана ми още под люлка на шарена сянка кичест явор шарена постилка с ресано чумберче постилка още бабина престилка и мало си мало е мало малено агънце при мама и очи кат нейните  рожба родило е либето,белото гълъбче,слънчице грее Сълзи си пророни байрактарче и се жално зажали жал се зажали че го не чекала ружата алена жално мило плаче,плачат му чорните очи чорните още големи и си нареждане нарежда нарежда и вятър му жалбата вее за либето хубост ненагледна,наниз маргарит и тя го гледане внезапно съгледа   -Гледай ми сега гайтан вежди писани моме го люто кълнеше,проклина -гледай ми сукман от теб изгубен,гледай че гледаш...че га ази гледах изгрева  и за тебе питах звездица зорница немаше те  Гледай ми сега гайтан вежди писани че се е пролет пукнала и друг ги вече залюби Боли ли те...че и мене ме болеше га чеках да си ми слънце грееше,ранина раних зарад тебе ситен дъждец дребна роса ходих росна ми китка заросева,малки са моми китет цъфнало цвеке шарено за мене немаше че да си пишеш бела книга се не сети  бела книга църну писму Вместе мен калъч да остриш и нишан да мериш из бозалък да пълзиш,по чукари и боази да ходиш че що...с пушка кремъклийка да пукаш глави да режеш и набиваш на кол за букаите на нозете си да плачеш вместо за мене дребни сълзици да рониш Бошлаф се оказа любовта ти либе аз те чекам трепетна,а ти хайдутин върл  да се окажеш,по нощите да бродиш либето си да не идеш да видиш до нея да се ни лягаш Я да не сум стара брамтия росна росица не видих за теб,рано раних да те чекам да те чекам,да си берам жълто цвете жълто цвете още босилече,босилече още незабравче у равни си ми двори да дойдеш бурма от тебе на пръст ми чеках а ти по букачки да бегаш,по бумбаци да пълзиш не щеш ли дечица ти дребни да имаш на диптих и букви да ги учиш и те ерминия да знаят я зографин да стане първото или майстоир дюлгерин а второто окумуш търговче да стане Да ме притесняват с буюрултия по чорно нощи чорни,че да напомнят ми за твои ти очи славей чекам да чуя от тебе ти вести не идат достлук ти с тях,че го имаш а то орталък да ме дума зарад тебе  на мегдан  да ме думат,с бели менци да ме сочат по росни ливаде одумват,двори кат метам надничат слана сланила те надничат пущина ти сърце твое,за зла ли та веда намерих та веля ти вече не искам те...що ли вехти ми лице без тебе и сараи неметени вехнат врак вранило...оврагите клекаш...с пищола на пояс и страшен  със сенки и змейове или на самодивски хорища стари баби да питаш де шеташ,а аз не зная си не зная си още по гора ли си вече та си казвам,че жал си жалеех либе за тебе салхана предпочиташ пред мен,а после ме питаш Коня явни си, дома одай си мие за тебе риджа чиниме риджа чиниме завал да немат   Жално заплака байрактарче...сълзи му въглен станале та си се назад обърна и си при войвода върна да си хайдутстване хайдутства