Ако добър художник един да бях щях сега да топна от боите рисувайки те теб и звънливия ти смях ще започна с черното косите   Да оцветя очите ти със синьото кожата ще оставя бяла  за червено ще добавя от виното докато се покажеш на платното засияла   Ако бях поет щях да те умувам щях от утрото да играя с думите  щях да те възпявам и римувам и да ги разтеглям на листите локуми   Готов да те въздигна в лирика качена върху хиляди метаморфози и първата ми поетична прилика е да те сравнявам с разцъфналата роза   Ако бях певец или музикант дори нотите ще ги превърна в балада която ще я пея до ранните зори за сърце кое за тебе страда   Ще звънкат струните на арфи  и славей ще предвожда лирата   но нямам ни една от тези дарби затова си винаги край мене минала