Да те сравня със цвете ти поиска  то едно ли...пред мене си букет комбинация от всевеещи воали край приказните заливи се плискаш и всяко нежно стръкче в теб е приятел на засмените корали   Очите ти хортензии небесносини  из склерите посяти са клематиси  от слънцето обичаний спартанец искам да ги гледам хиляди години как с незабравките играят си от любовното писмо си страница   За разцъфнал те помислих лотос нали е женското начало и символ е на красота и плодородие за красивото лице на фотоси че си като него бяла  и самата ти издаваш благородие   Да те сравня със цвете ти поиска  то едно ли...пред мене си букет изтъкана от неземно красиви цветове кожата ти е божур облечен с бяла ризка елексир от рая за муза на поет пораснала сред морски брегове   Отново те погледнах-орхидея като Венера да е пак изпуснала обувката си обсипана и ти си с бели камбанки разрошени венчелистчета се смеят и ти си прекрасна с целувка растяща по ливади и полянки   От семената ти гледам се приготвят  потайните любовни еликсири с които пълниш прекрасните си чашки  и сред безбрежен океан закотвен и сред птички от която всяка свири любувам се на цветните играчки