Зареян бях отнесен в синевата замислен над изгряващия ден както всички други придружен от ехо на камбана ранобудна и някак неусетно се прокрадна на крачка разтояние до мен птичка сладкопойна и започна чуруликане на своя песен чудна До мен бе накъсаната роза и дали от наранен любовник или може би жена бе плакала тука преди час за цветината сквер не знам кой бе истински виновник но бяхме в този ранен миг сами...тя,птичката и аз Птичка някаква си казах и не обърнах никакво внимание загледан бях в блясъка на сутришното зимно слънце на този ден започващ с бели облаци и пожелание с каквото животинчето бе станало да търси зрънце Пееше с прекрани ноти удивлението сред невидими лъчи за кафето Божи дар бе новата приятелка спонтанна обърнах се пак да я погледна за да видя как се взира в моите очи  и нима наистина зачудих се на мене пее свойта песен странна Заслушах се,о,чудо...та аз думите ги различавах ясно  тъй както рано сутрин след дълъг път моряк чернеещата ивица земя различава я прекрасно и крещи той в плен на радост от прииждащия бряг Този химн на мъничката птичка умиротворяваше простора възлизаше над купола душа възнесена с трепет погледнах образът изпълващ душата неотлъчно в кръгозора и се заслушах в нейния давен и прекрасно ясен шепот   ,,Като теб познавах момък пилеещ се блуждаещ в небесата за да ти дам съвет съм тука аз чрез видяна притча орел готов да разкъса на жертвата месата е сърцето,когато е готово да обича...а той бе един от тях завеяни мечтатели поели по пътища на въжделения безумни сновеше сам по тях занесен в мислите блуждаещи и зает от бляновете свои отбягваше местата шумни  далеч от булеварди,хора и дворовете с кучетата лаещи Обича самотата с времето полезно за всеки философ безцелните разходки на мислителя по непривлекателни места да вникне в приказни явления бе винаги готов в силна жега,буен вятър,сняг и сред падащите есенни листа Той бе странникът в тъмата и околни затова са лекичко отвърнати погледа проникваше навсякъде с изисканост небрежна в мисления взор бяха кътчетата в живота до едно надзърнати и те безброй като пясъка на ивица крайбрежна  Безгрижно лъчезарен бе понякога и с мъничко изострена вежливост поглъщаше живота жадно дори запазил бе набожните привички но диханието романтично му бе донесло срамежливост и тя понякога се повяваше от абсолютно всички Обогатяваше ума си с книги в опиянението на възторженото почитание а невежите го мислеха за луд навсякъде почти но на тези техни думи той не обръщаше никакво внимaние та нали пред него от просторите нахлуваха мечти Дивна гледка представляваше ноща във внушителен покой говореха звезди блестящи в необятна шир на умиленията приливи диханието шепнеше в ухото нa изсипан звездоброй устремен в безмълвна нощ с бездънни дълбини небеснo лилави Сърцето му се свиваше и задъхва се треперещ като лист като цвете в гробна пръст поставени мечтите му на клада трепет от покълване и радост от плода щастлив околовръст непристъпните стени на ада Здрачът на съмнението го гнетеше да даде ли на душата ниски пориви  мирозданието кое се откроява в миг на черна пустота чувство,че главата му окъпана е в черни моливи беше той стеснителен извън границите на любезноста Потънал в съзерцанието,което природата всекидневно ни предлага на природата потайните неизразими възторзи и наслади ето ти пред него от нищото изкочила внезапно изненада и приближила се забързала по пътя си през уличните вади Пред взора му блестеше ТЯ...с красота неземна бе така дарена като писмо донесено от ангел кой разтваря портите на райска бездна момент кога до същество едичко се свежда цялата вселена и тя обагрена от пурпурната пелерина звездна Русалка идваща от извора на бистрите потоци попила бе от жизнения сок на младоста на воля неотколнна отприщени възторзи и уроци празникът вълшебство за очите и безграничен дар на радоста  А връх на всяка радост е сърцето любещо като да хванеш в шепите на утрешния ден зарите нейното послание кое е ума и дума губещо тръпния чаровен миг особено кога  с усмивка той дари те ТЯ!Има ли влюбвал се тъй не знаещ смисъл на думата проста човешки език е безсилен да го изрази  звездата,която бе осветила прекрасното видение в земя покрита с кости и тръпния чаровен миг,който едно сърце успя да порази Ето я пред него с парфюм,усмивка и дихание плюс блясък на зеници чашка на разцъфналото цвете с лекото потръпване на студ и свян белотата в мрака и бленувано видение украсено с очи звездици дали изпадна в малодушие младежа тоз или бе пиян Наслади се на чаровната гледка разцъфнала и свята пред него тихо е навън в тъмнината,а сърце се разтвори жадно за нея съкровена пъпка на пролетните клони остави без думи и его мъхът на прасковата в плодът и злаците когато зреят Дали изпитваше и тя това кое в гърдите си лелее когато му се усмихна устремили поглед над надвисналите клони пленителната плахост в движенията и скромния допир в нея като кристалчетата на снега сред вятъра той тръгна да я гони Пленителните размисли заливаха сърцето му със странна светлина въздишка след въздишка издаваха в ноща привидение на сянка дебнеща той бе до нейното отхрехнато светилище не за да и стори злина с горест безпределна да и каже че тя единствена е и няма следваща Прошепнал тайната на нежна орис на репетиция обзет от трепетна надежда изпаднал в плен превърнала се е в това кое в гърдите му тупти този румен лик му вдъхва странен страх и все плахо го поглежда не намира думи от вълнение и я проследи Ясен звезден свод се извисява,а с тях и мисли съкровени  да бе поет да опише погледа и мил...не бе да бе певец да би възпял чувства затаени и в сърцето влени да гадае по звездите ясни в нощното небе От цветя китеше нейните коси сумрака в стъпката противоречива погледна към прозорците тайно и видя,че светят готов в изисканост искряща да бъде той красноречив гледаше да не би околните да се усетят С ранната свежест идва и със звук на сутрешна камбана на обед както мараня трепти пред нея в летен зной търси сън измъчен,но от вътре глас сподавен люта рана коя е тя яде го и надава в тишината вълчи вой Пред него тя минава като първи ден от настъпващата пролет кратък и спокоен понякога внимателен и строг я чакаше унесен в мисли сякаш е изпаднал в трансов полет посинял от вечерния хлад със сенките приклякаше Пленителните струи нахлуващи в сърце човешко обагрени в пурпур лирични излияния безмълвната наслада от сиянията съкровени грешни умът на мислещ човек е дълбок в терзания Лъчите на небесното светило за розата са чудотворни бе чул гласът и бе запазил вътре в себе си музиката нейна в клоните са птичите въздишки,в мислите идеи плодотворни пламти дълбоко в сърцето-лъчите на зора грейнали С вечността на таз усмивка си споделяше своето време сдържан неприветлив...но за сметка на това учтив ей го всяка вечер на пейките пред тях да дреме готов за този плам да стигне дъното почти Готов да бъде той за нея оросилия с кръвта герой готов да преобърне всичките треви и камъни чакаше я всеки ден и жарък пек и в силния порой от познати подигран и от приятели предаван Но ето...цветето накъсано от буря развилняла внезапно го обзе смъртен дъх студен защото друг целуваше очите,устните и кожа бяла Внезапен гръм...помръкна слънчевата светлина от тоз позор белязан на челото като дамга в любливото сърце показа се злина и начерта съдбата му -картина без рамка Силна скръб и остър удар за сърце болезнен загубил бе това кое прилича на утринна роса да бе издъхнал той от мъка или паднал в бездна защо отдалечават се коси напомнящи филизи на лоза Видя как друг прегръщаше това сияние-загадка друг целуваше я пред неговия изненадан взор и пламнало сърцето влюбено за кратко мрачната душа съзерцава светлината само в своя кръгозор Ах...отидоха си тези мигли,отиде този кратък блян а как пърхаха когато я видя като пеперудени криле в това лице прекрасно таяващо сянка и свян отиде си,а той останал като риба без хриле Какво да прави той нататък все така не знае какво се криеше в душата му мълчим за всичко свято нейно той започна да нехае и самия себе си не спира да гълчи То тей е любовта...привлича както мед мечетата и не случайно с роза я сравняват но за едно бодлите са,а за друг цветчетата едни непрестанно губят я...а други я даряват "   Заслушан в това което казва птичката забравил розите накъсани и всичко друго тук се обърнах за да и благодаря за притчата но птичките отдавна бяха литнали на юг