Огромен змей над светът надвиснал огромна сянка на подлост и търгашество един народ ли само е от кански мъки писнал но ето иде този обрекъл себе си в монашество   Положил в прашката си камък гладък готов да литне към мракобесните апологети готов да срути основите на хаотичния порядък поглежда зад гърба си-крепостни стени превзети   Сгромолясани титаните и допотопните гиганти така внезапно и за тях от един самоотвержен потънали в дълбокото словата им измамни че отреклия се пише стихове прилежно   За обществото меча главен лост а личноста на палача -неприкосновена глави набучени на кол и избесени на мост тиранина добър е и ръката нему благословена   Но защо ли питам се не е един път другата горящата душа онази на пламенния публицист къде пътека направила е мисълта му луда где събрал е истината на хвърчащи листи   Това е изповед бичуваща морална низост махаща оковите на мерзката действителност изповед коя поглежда потисникът отблизо и продължава да го сочи с подозрителност   Къде е поемата направила коренен прелом и литературата загубила критическата мисъл къде остана святото правдиво дело напредъкът и истинския негов смисъл   Копнежите умрели искам да възкръсна ей момчетата в квартала вече са пораснали за блага старост и детска радост ще нося кръста и за ваше бъдеще мечтите си задрасквам   Със завързани ръце посрещнаха възторга и мъките посрещнаха с апостолско величие с топузи на краката отведени в каторга изпити за мъченици взети са с отличие   Добре дошъл отново ти вишния народен патос добре заварили в редица личностите борчески приятно ми е-низшия социaлен статус превърнал се във вулкан изригващ творчески