Вълчицата...цялата е хищна и красива решителна и пъргава,обичлива тъмносива прилегнала е с остри зъби пред хралупата да пази свойта малка детска група Забравила бе инстинкт за глутница обикаляща из горските зелени рудници   отдавна загубила копнежът по другар отдавна бе загубила своя верен мъж и цар Останала сама в гората е вълчицата типичното за хищна свята мъченица останала с грижата за трите си дечица на които зъбките пораснали почти са Но пролет се разлисти и дойде тревогата че нямаше за хапване в скритата бърлога че вече свършиха кърмата и запасите последните грижливо подрени в храстите Настъпва чакан край на тази зима и времето за лов дойде,че вълчетата да имат време да пристъпи с грация на хищник и като всяка вярна майка с малко се засища Обмисли тя спокойно своя хищен дълг както е на всяка майка и на всеки вълк моментите в кои малките гладни мъркаха и в нея нежно и игриво се потъркваха Те играеха,а тя ги наблюдавайки лежеше те правиха бели,а тя по майчински ръмжеше те въргаляха се и братски по ушите хапят тя разделяше ги с предните си лапи Вечер къпеше ги,когато мръсни бяха грижливо гледаше ги даже и когато спяха сгушени и трите в пухената и завивка над детски сън надвесила майчина усмивка За всяка тяхна стъпка майката внимаваше те играеха,а тя ги мило наблюдаваше как зъбките си точиха вълчетата търкаляха се пред хралупата с цветчетата Но времето дойде да напусне своя горски кът и да предприеме първи стъпки в ловен път че и те мъничетата взеха да се облизват вече искаха нещичко да гризкат Изтупа козината и леко приближи своята муцуна нежно изръмжа и после ги целуна на едното му изтърси от опашката бълхите и после ги насочи да си хапнат от трохите Леко тръгна и потъна из горските недра дано ги види пак доволни глозгащи ребра пак погледна тези нейни малки сладки рожби и тръгна...ала съмнение започна да я гложди     Тръгна тя надолу плячка да потърси безшумни бяха стъпките и бързи дебнеше по храсти в тъмнината с остър нюх пристъпваше внимателно и наострила е слух Не бе забравила да ловува по пътеките стръмни и гледаше да хване нещо докато се стъмни ето я препуска из склонове скалисти по земята душеше и скачаше над потоци бистри Из завоите заляга и наостря силно обоняние всеки странен шум привлича нейното внимание навред оглежда се и душеше пресни следи така,както го бе правила и преди Пристъпваше невидимо из горските прелести дебнеше да захапе нещо със силни челюсти да закърпи жертвата в желязна хватка било то коза,скачащ заек или патка Но ето...внезапна изненада вместо плячка силен страх вместо на децата кости за играчка че от нейде се дочу как куче излая тя отначало си затрая,но после се смая Напрегна слух и взор и бързо приклекна усети опасност и хищното сърце омекна веднага се досети,че из тези зелени дворци не е сама и че това са като нея ловци Че малките са гладни...но други повече че това сa въоръжени с пушки злобни човечета а от всички те са най-хищните и гладни излезли на забава ловците безпощадни Заслуша се в пращенето на сухи клони и плахо поглеждаше кого ли гонят заслуша се вълчия слух в опасните стъпки  отдалече разпозна и лай на хрътки От болка сви се сърцето майчино  да не надушат малките просто нямаше начин излезе да търси храна за своите гладни излезе тя на лов ала самичка в капана си падна Усещаше пушките и на кучетата носовете объркана бе,защото много бяха гласовете обградили дивия лес и търсеха нея-чудовището от всички страни идеха и приближаваха леговището Тя тръгна назад чеда да спаси от куршум тичаше бързо загубила ум,но ето го страшния шум който накара уши и сърце да потреперват вече разбра-те нейните малки преследват Дълбоко в гърлото буцата заседна тя замая се...за миг приседна,но изстрел присветна последва втори и след него силно скимтене тя тичаше бързо ...ала нямаше време Когато се върна ловците си бяха заминали отвлекли са две и гордо даже се снимали бърлогата бе обагрена от пресните капки кръв зажали се маминка,че бяха станали децата и стръв Малко по-късно тя намери и третото опитало да бяга,но не успяло клетото куршума го нацелило право в сърчицето а тя приближи се и го погледна в личицето Чу хриптенето из острите му зъби бе паднало там сред поникналите гъби с последните сили се мъчеше проснато доближи го за последно...мило недосено ............................................................................................... Вечерта мълва бързо се разнесе из селата див звяр е виел там горе на скалата не могли да изтърпят този грозен вой затова и утре дружината се стягала под строй да видели защо ли този звяр е цяла нощ виел да го видели какъв е хищник и къде се криел ............................................................................................. Едно сърце майчино ридаеше в самотна обиколка една вълчица на скалата раздираше ноща от болка