Ето ме пред вас бос и опозорен но каквото трябваше да правя го направих по любимите места да бродя не ми е позволено че- знаеш ли този какво е направил   По улиците сочен с изсипани обидни хули дали като един възнесъл се да бъда разпнат аз сам съм беззащитен,а те ме стрелят с думи усмивка имал съм прекрасна...ето я и тя угасна   Но поне опитах...и този дар бе за вас деца че то позор понесох и ей ме сочен луд че кога пораснете с усмивки на лицата да си спомняте за онзи ходещ труп   Загубих чест... ала силен бе врагът ни освен това и работата си загубих това кое печеля е въжето е вратът загубих и момичето в кое се влюбих   Тежък се оказа наистина кръстът болезнено се оказа и копие в реброто и за разлика от всичките немърдащи си пръста поне посегнах към прашинката в окото   За мен какво остана ли?Тоталния погром но нищичко...заради вас поне опитах за мен презрение и болка в бащин дом с късче хляб в торбата ей ме скитам   И ето ме светии тук пред вас със свещ  и верно е това,че вече паднах тежи омразата на всеки срещнат но станало е вече и знаеш ли...повярвах   Вярвам както бе в онази тиха нощ светец не съм,но знаеш,че не съм и дявол и знам...остава малко още да спре онова кое тупти в гърдите ми отляво