Орел летях си в небесата мечтаещ и отнесен и ето ме съзрял красивата принцеса на Агенора стройна е омайната красавица и зашепнах си за нея с гръм и блясък на светкавица   Тя бе прелестна и толкоз красна дъщеря му затворена в зазидана висока кула-нейна пещера  веднъж загася пламъче на свещ и от небето паднах ето тук съм,скъпа моя-дойдох да те открадна   Чаках...но ето стъпваш боса по зелената ливада безгрижно тичаща след теб готов в краката ти дa падна сред другарките твои и стадата кротко си пасящи сред златистите лъчи и сред цветчетата растящи    Скрит те наблюдавам коя била си най-прекрасна готов да те награбя в прегръдката си страстна сърцето бие силно в такт на музика необуздана коя си първа на земята и защо не те познавам   Освен това и чудя сe не искаш ли да разбереш ако слеза тук при теб с хубав образ на младеж не би ли отделила поне един от кичестите си божури които гледаш ги грижливо иззад крепостни стени и кули   Но би уплашила сe мисля появил се тъй внезапно  и би се уплашила кога го правя твърде многократно затова и аз при теб и с хиляди цветя дори да дойда ще криеш ти от мен из тъмното усмивката си твоя   Тъй я гледам как с приятелки берат цветя  птичките са весели и пеят гледам прави го и тя венчета също прави и ги слага на главата си със смях ги сръчно сплита ги в косата    Върнах се за малко горе на божествения връх пък и нека и за малко мъжкото сърце поеме дъх но вече гледам от на светлия Олимп висините  таз принцеса красна сплете ги венчетата в косите   Затуй не губя време и надолу спускам се стремглаво разпервам криле и политам към тебе направо не искам да губя ценното време и сладкия миг и ето ме застанал съм красив и снежнобял бик   Така пристъпвам леко и гледам те с големите очи цялата красива и окъпана във слънчеви лъчи започваш нежно бялата ми кожа да погалваш и гледам как прекрасна и усмихната се радваш   А толкоз нежно да ме галиш харесва ми да правиш така става ми хубаво и лягам покорно в твоите крака ето седни на широкия гръб и хвани ми острите рога за да споделиме на себе си свойта вечна тъга   И изведнъж…като вихър над море се понесох далеч над безбрежните сини води те отнесох нереиди прекрасни заплаваха с нас из простора и ти се чудиш къде ли те водя и какво ще ти сторя   Но недей...недей да си сега на моя гръб разплакана макар да знам,че от тази среща неочаквана и от летене по лазурните води и косите се развяват теб страх те,че никакъв бряг не се появява   Защото няма нищо страшно в ставащото,мила няма и в това,че втурнал съм се над морето с бясна сила защото носейки на плещите си скъп товар  аз няма да оставя твоя чар на другиму за дар   Защото тази твоя прелест плодородна за моето сърце искра е благородна и дай сме наясно и нека да сме квит събличай всичко и добре дошла на остров Крит