Потърсих себе си из цветната дъга
и нейде из красиво писаната лирика
но в огледалото каза ми тъгата
че аз и тя сме единствената прилика

Погледнах я в очите и я питах
това кое отдавна исках да я питам искрено
и казах-,,Извинявай,Сеньорита
но с тебе дните ми са някак си подтиснати

Мечта последвах-ти пък я разби
потърсих слънце ,а ти ми прати дъжд
към надеждата посегнах-ти пък я уби
жена жестоко нарани ме,а пък съм силен мъж

Тогаз кажи ми защо си тука пак
игричките не ти ли свършиха
навсякъде където стъпваш с твоя крак
остават само клоните прекършени

Опитах се да заблестя като диaмант
да създам основаващи се принципи
да превъзмогна жалкият инат
и да бъда един от смелите рицари

Исках да достигна добродетел
недостижимите места също да достигна
да се изправя срещу силния владетел
но вулканът така и не изригна

Ето ме без тях пак с тебе насаме
и пак се гледаме невярващо жестоко и коварно
ала искрено те питам този път кажи поне
жестоко отмъстителната ли си или приказната вярна

Цвете подарих ти -ти го скърши
пред теб ридаещ бях почти размазан и довършен
опитах да се усмихна и ето ме сега намръщен
опитах да ликувам-сега сълзите бърша"

А тя погледна ме внезапно и отрязано
така че даже сепнах се от гръм и мълния
и миг след краткия и ослепителен пробясък каза
също като мен със сълзи очи препълнени

,,Опитваш се да се държиш към мен отблъснато
да потърсиш ново утро-началото на топъл ден
но нима не идваш после със сърце разкъсано 
и непрекъснато ме търсиш мен

Кога седяхме на реката живот не ти ли лъхнах
не направих ли го и тогаз сами на онзи бряг
кога лежахме под звездите силите не ти ли вдъхнах
кога след зимни вечери изпраща ме из пухкавия сняг

Кога за пръв път ме погледна нима не осъзна
нима огънчето вътре в теб не тлейна
всичко за живота си нима не ми призна
не мина се и време и усмивката нима не грейна

Където и да отидеш и даже на дъгата цветна
и без времето безгрижен да нехаеш
когато те намеря аз пак при теб ще седна
и със себе си ще нося само спомени ухаещи!"

Погледнах я в очите пак тъгата
твърде изпитателно от зениците до бялото
мълчаливо кимнах и посегнах към ръката
с бавното движение докоснах огледалото

Потърсих себе си из цветната дъга
и нейде из красиво писаната лирика
и разбрах след разговора ми с тъгата
че аз и тя сме единствената прилика