На стъпалца стоях и твърде тъжен явно че това видяха го и дечицата на люлките та нали в сълзи лицето бе цялото обляно и неравно хлипах си на пресекулки   Най-малкото от другите странеше то предпочиташе да храни птичките предпазливичко и любопитно беше и не спираше да рови из тревичките   За миг погледна ме детенцето така,че даже ги забрави птички и деца за сълзите се зачуди,почеса си носленцето и при мен дойде на мойте тъжни стъпалца   Да имах като нея...ех би било за мен утрешен камбанен звън но по пътя няма го,а аз вече го поех и знам,че останала е в мене само сън   Хубавичка бе...най-хубостното този ден с липсващите зъбки и усмихнато лице и седна утешително до мен  с малка книжка детски приказки и мъничко сърце   Последното погледнах го внимателно символика напомни ми детската играчка а то започна да говори ми старателно и аз показах мойто смачканото   Попита ме за белезите попита ме защо са толкоз много раните да не го газил влак на прелез и да не са го кълвали враните   Затова замислих се и после и показах че,това отгоре е прободено от копие отпуснах се напълно и разказах как бях паднал в боя следвайки една утопия   Това отдолу ли?Къде е подиграно? Това отдолу са следи от женски нокти на една го подарих и тя надра го след което го захвърли в уличните локви   Това отзаде е раната от нож в болницата казаха-прорезна рана надълбоко забит е в гръб приятелски една дъждовна нощ и то направено безмилостно жестоко   Това отдясно ли-това е пътят на неволите следите по кои съм се разхождал тука са останали мечтите голи отпечатъците на места къде съм се убождал   Това отляво е колекция от загуби с дните на възход идват тези на паденията затова къде излязох да се боря с дяволи затова къде се боря с мненията   Това в средата пък е белег който ми оставиха история и време останал е от дни и нощи на безкраен прелет и от носене на раменете бремето   Майка му го извика твърде притеснена че бе загубила се вече доста време да говори с непознати не бе и позволено пък и имала била наскоро хрема   След като ме пита следите от какво са и след като и отговорих на въпросите и то стремейки да бъде в проза попита ме то щом боли ме за какво го нося   Тя усмихна се,а аз замлъкнах и отговор неискаща момиченцето хукна въпроса детски в раната ми бръкна и погледнах...чакай,забрави си сърцето тука   ,,Вземи го да си имаш ново то нека от мене е подарък че твоето видяло е неща сурови и нека бъдеш с него по улиците ярък   Имай го за скъпоценен дар от нас децата за да гледаш по-оптимистично и нека то расте както по градинките цветята да забравиш лошото и да се чувстваш нова личност"   Върна се детенцето при мама  при другарите се върна и детския им смях все така любознателна бе тази малка дама а и те другарите всичките прекрасни бяха   Вземете ми го старото и правете каквото искате за лекуване на болката намерих средство плюйте го,пробождайте и в ръцете си го стискайте аз от днес сърце си слагам ново-детско!