,,Дафне,спри! Спри,нимфо проклета!Красавице..." крещи след нея със сърце засмукано от кръвожадната пиявица Дълбоко засегнал се Ероса задето му откраднал колчана и сега тя бяга от него бледо уплашена и толкоз смълчана Тича след нея и вика останал без сили и без възлите лимфни ,,защо ме накара стрела да се влюбя неизбежно в красивата нимфа Защо бягаш която те видях под разцъфнало дърво прекрасно спяща дрехите разкъсани от тръните са и те самите бялата ти кожа дращят" Тича след нея с лира и песен любовна,тича със сол в рана отровна златни стрели го пронизаха силно ала Дафне я пронизала оловна ,,Ще живееш на Олимп и аз ще те направя до трона ми моя царица ще летим из небесата двамината орел и орлица Ще светим с лъчите на утрото и ще гоним с разпенени струи звездите ще кръжим над земята с колесници и ти ще ги държиш юздите Ще се къпем в езерата свещени и ще влезем през потайна врата ти бягаш, а аз все повече пленявам се от твойта красота Стига,прекрасна...стига сме играли на безсмислени гонки чакай...на ръката ти палците превръщат се в клонки" Посегна към нея,но кожата се превърна в дървесна кора а той не знае как да прегръща потънала сянка в тъмна гора ръцете и нейни се превърнаха от вятъра брулени кичести клони ,, нима това е прекрасната тази,която я гоних? кажете ми музи,защо се превръщат косите и в странни листа стъпалата в корени изникващи от няколко места и вместо на главата й корона тя самата в корона се превръща лист без вятърът нетръпнещ и заглъхващ  тя отиде си онази коя към него назад се не обръща  и един божествен мъж останал лаврово дърво прегръщащ