Бе от онези ранни утрини любими с полъх на далечен бриз и дъх на люляк изгряващото слънце над просторите небесносини и пих кафе в един очакван край на приказния юли   До мен гугутка кацна и запя мелодия аз погледнах я дълбоко в очите влажни зачуден за това отде ли иде и къде ли броди и какво ли търси тук из улиците прашни   Отчупих малко от закуска прясна подхвърлих го към нея с шепа пълна и после каза ми със шепнещ тембър ясно спокойна вече след кaтo трохичка клъвна   Гнездо си свила ала вятъра го духнал яйцата малки долу разпилени бяха мечти е имала,но и те са рухнали стремежи също,но и те се разпиляха   Не е първо нито второто подобни счупени още спомня си очите влюбени не били един и два миговете губени и не едно и две страдания в сърцето си натрупани   Как да е...няколко ги търсила напразно,но три пораснали из човчиците им трохичките грижливо слагала минало се малко време и ето ги прекрасни минало се още малко и те по своя път побягнали   Работлива и добра клонките събирала за новото начало със сили нека има пресни търпелива трудностите ги разбирала както и това,че няма никъде да бъде лесно   Познавала била хармония и преданост загубила била приятел скъп и драг познавала била дълги прелети и дни на бедност премълчаваните мигове и срещите със враг   Отпивала от чашата с отрова поднесена в поднос из тягостните дни на скръб отпила и че даже донесли и били и нова преливала до твърдия и ръб   Заслушан в това кое гугутката ми думаше  в мен поникна чувство още да помогна че всичкото това познато ми се струваше защото и на себе си не смогнах   Поне можем сутрин да се виждаме редовно в срещите за мен кафе,а за теб трохички и двамата в позиция да опитаме отново и двамата на този свят останали самички