Изхвърлих от скалите мислите подтиснати и гларуси след тях полетяха да кълват  като пясък между пръсти стиснати мечти изпуснах ги в мълвата   Закрякаха и бели чайки кога захвърлих ги куплети и картини сред ярко слънце и ухаещата лайка премахнал от сърцето си няколко години   Удавих във водите увехналите спомени удавих също своите цветя крака оставих заплетени из корени думата безсилна и тя надолу полетя   Изхвърлих старите душевни струни останах само с детския захлас изхвърлих и старите костюми изхвърлих даже старият си глас   Изхвърлих скърбите на небосклона след тях и старинните тавански украшения въпросите без отговор,а също и подслона старите задачи и техните решения   Изхвърлих над лазурната безбрежност багрите от утренния цветен пурпур изхвърлих добрина и нежност и билети за Хаити и Куала Лумпур   Изхвърлих грешни стъпки и целувки сладки изхвърлих огледални отражения и в тях събрани образите гладки зaхвърлих и посрамените положения