За миг проблясък те видях-светулка трепкаща след мрак в сърце си първи изгрев видях те да пристъпваш трепетна и шепнеща жена която знае какво да иска   Поисках да те отведa върху криле укрепнали да вечеряме на свещи във Париж да завършим с притиснати ръце и устни слепнали из пухени възглавници после да поспиш   Говоря за разкъсан пеньоар и страст говоря ти за нея,че виждам я от теб потекла говоря за мечти и звездния покров над нас  и моята душа която в теб се врекла   На свещичка мъжка ти запали пламъчето и всяка първа строфа така започна да звучи честно да изплюя на истината камъчето ръцете ти отвориха кутията с мечти   Глътка вино-дъх на грозде на залеза от двама ни е вдигната наздравица отведена в покоите ми после сутринта събудена с целувка и кафе красавица   Така съм се превърнал в на нежните стрели мишена очите ми останали отворени и чисти внезапно сепване насън-стая задушена за миг проблясък те видях-но ти си само бели листи