,,Смел си ти момче,но ето че те победих не успях ли да ги счупя целите ентусиaзирани опита да се бориш,но аз пък те надвих не направих ли така,че всичките да те презират"   Седнал срещу мен на маса покрита с кадифе усмихнати приятелски,а се гледаме на кръв  така протичаше си разговора ни на по кафе който той самия си започна пръв   ,,Тръгнал да се бори с мен?Пфф...наивния мечтател ето че си вкара сам змията в пазвата а добрoдетеля красив на кой си гледам почитател превърнах я в твоя собствена отровна язва   Не превърнах ли цветятa ти любими във зловоние не размазах ли ти съвеста в изкуствен облик и нима не обърнах срещу теб хорското злословие нима не убих и светлия ти подвиг    Не заседна ли ти корабът във проливите не те ли смачках и нима сега не си ми роб не замърсих ли ти в каналчетата на сърцето поривите не изпратих ли съдбата ти към хладен гроб   Не превърнах ли в куршум болезнен любoвната стрела и красивото лице,което имаш в маска хладна не отрязах ли ти пътя заедно с твоите крила и от облачето на което се качи нима не падна   Не загуби ли онова,което ти обичаше не загуби ли и работа,мечти,семейство и кола не те ли отхвърлиха онези за които се обричаш нима не са насочени към теб всичките дула   Свещеното ти чувство накърних какво се случи с теб...ало,романтикът нима съзнание за дълг в тебе не убих нима отвсякъде не те посочват и не ти провикват   Неприкосновеното ти право превърнах го във срам а творчеството ти в обществен присмех не разруших ли основите на душевния ти храм сега из хорските очи не си ли измет"   Тогава кипна ми и рекох-Слушай,кво говедо и без това достатъчно го изтърпях -загубих,но в това се състои моята победа на земята се родих и отпих от всеки грях   Въпросът за страданието и неговата същност вълнувал е човеците назад във векове наред и ако трябва съм честен всъщност понякога съм усет,че сега е моят ред   -Не ми се прави,нявсякъде те отблъскват същината ти загуби се из хорско множество аз погледнах го и казах -Моля те не ме прекъсвай научи се на култура,бе,нищожество   Искаш да боли и аз признавам си боли но забрави ли когато бях със цвете в онзи лед отдалече ти ме разпозна,нали тогази аз пристъпвах бавно и идех да се боря с теб   Един път изкуши ме ябълката,веч не ща в малък пудел пак се превърни ко искаш змия бъди си хитра,аз над тези съм неща лъскай си кожата и ето ти огризката   Честно да ти кажа с Гретхен ме не блазниш Валпургиеви нощи и без теб си имам а и колкото се опитваш да ме дразниш бузата обръщам и учтиво кимам   След края на двубоя ни кога върху земя свободна честит успея аз да стъпя там опасен ще кажа в глас с благородната искра народна  „О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!”   И когато слеза долу и разтвориш портите на ада там където мисля,че е хвърлен моя пъп то за теб ще е онази неприятна изненада защото идвам да си живея на твоя гръб"   Седнал срещу мен на маса покрита с кадифе усмихнати приятелски,а се гледаме на кръв  така протичаше си разговора ни на по кафе който той самия си започна пръв