-Моля... нарисувай ми овца! дума им необикновеното момченце а те го гледат всичките със странните лица хубав мъж носи цвете с пъстри листенца   Не им изглежда нито жаден или заблуден не им изглежда да умира и от глад нито го е страх или пък е уморен но защо с това цвете обикаля този град   -Това не е никаква овца не я поправяйте само рисунката това е овен и има големи рогца освен това му е изпъкнала муцунката   - А... ти какво правиш тук? - Аз ли? Поливам си цветенцето там до ягодата и просто идвам от другите планети красни където пак такава ми е работата   - Как! Ти си паднал от небето! Откъде идваш,мое малко момче? -Идвам оттам далечното,където нещата се изпипват до последното конче   На кого да разкажа?На тебе ли? Интересува ли те моя малък тъжен живот скубя вредните растения и плевели и едно цветенце бе ми завещано да бъде кивот   Защото при мен всичко е съвсем мъничко подобно е мен и хубавата моя планета царе събаряме и се усмихваме тъничко цветята поливаме и летим със комети   Намираме сладост в залези слънчеви намираме радост в розовите храсти намираме веселие в танците изтънчени и спокойствие в това като броим звездите ясни   Но трябва редовно плевелите да изскубваме че има страшни семена и то са вредни или планетата и цветето загубваме така както бе се случило с предните   И едно такова цвете...мисля,че ме бе опитомило а по принцип цветята са слаби...наивни са грижливо си избираше багрите и гледаше мило пеехме заедно привечер песни приспивни   Но го задушават та затова овца ми трябва да бъде гладна,че да ги яде дори и баобабите да няма плевели и цветчетата да радват всяко златно утро и деца и влюбени и бабите   Моето останало е там някъде... над стръкчето бдях и водичка му лисвах обличаше си бавно цветното яке за секунда ме нямаше и вече му липсвах   Всички са млъкнали,няма и звук и пак го гледат със странни лица а той се обърна любезно към друг -Моля... нарисувай ми овца!