Мечтите си последвах и умрях умря и тя с тях прежалена в нощния покой без капка страх загубил дъх скитам се с душа нажалена   В миг кога сладкото до мен горчи и към иконата отчаяно пристъпвам бос в мрак изгряха ярки слънчеви лъчи тя пред мене мина ето я откъснат грозд   И към сърцето тост се вдигна търсещ тя направи го с ръка трепереща аз въздъхнах пламнал тръпнещ тя намаза ме с лек за рана зееща   Със загадъчен воал лицето си покри остави да се питам мен позорния защо ли попитах се объркан дали нима из светлите зори  в сърце на мъж несъзнателно повдигна щорите   Дълбоко вътре сe пропука лед замръзнал и кипнаха отново в него кървите размечтах се пак и пак за нея дръзнал че жена дарила ме със чест тя бе първата   Аз вдигнах я,когато я изхвърли пред краката ми когато покрай мене мина и объркана си тръгна когато ми подхвърли и достойнството горката  но аз ги взимам с мен и обещавам да ги върна   Горък плач на мъж в ноща сърце изгубил под атлазената звездна риза един глупак пак за теб се размечта и пак се влюби и пак сърце затупка в тайнствения мрак   Мечтите си последвах и умрях в душата бе останало единствено изсъхналото цвете но в онзи миг,когато я видях то разбрах,че мечтите си и теб съм ги достигнал двете