Постинг
02.08.2016 17:17 -
Балада
Клавиш натиснах и с пръстите затраках римите изплетени от плач потекоха бях и стъпките отекнали във мрака и един от двамата,които се отрекоха Струната потрепна и другите докосна че светлите надежди кои се ляха се не леят плиска дъжд и в сънната омая проснат мъж е той и замислен е за нея Зазвуча акорд на тъжна песен девиците със тихи стъпки се събудиха свещ запали замислен и отнесен ангелите също бавно затанцуваха Химн не бе...то е пламенна балада за любимата останала безплътен лик извира от сърцето страдащо всеки тъжен звук и всеки тръпнещ миг Помни той онази среща сред тревичките насред поле широко я намери цвете и на нея кацна той пчеличката с прашец поръси я и хвана и ръцете И като топъл ден и хладна нощ се гониха един събужда се-другия залязва една душа се смее-другата сълзици рони едната страст разпалена,а другия угаснал Клавиш и струна се докоснаха и ноти полетяха из безмълвието плиска дъжд и в сънната омая проснат сърце на мъж тъмата му погълна
Няма коментари