Бари ни посрещна със затворени врати от 14:00 до 15:00 на всичко, що е търговия и с ужасно силен явтър, който влиза през носа ти и изкарва съдържимото от главата ти през ушите. В крайна сметка с и без разлик ав часа, фериботът не просто закъсня, както вече казах, а ужасно закъсня.
Въпреки, че тръгнахме навреме, пристигнахме с два часа закъснение, първо - заради ужасния дъжд и вятър, тип буря и второ - заради натоварения трафик на пристанището, което след нашето закъснение не искаше да ни приеме. Трябваше да обикаляме като мухи без глави, докато се освободи място за нас. Все пак два часа са си сериозно време, когато си в морето и вървиш нагоре или бягаш надолу, отивайки до палубата, което е лоша идея при буря, или до тоалетната, което също не е много добра идея, предвид факта, че на много хора им става лошо и не винаги имат
късмета, да стигнат навреме до кабинката за да си повръщат скришно:)
Пътуваме към Амалфи и ще търсим на място, къде да спим.
За безкрайните маслинови гори с огънати надолу клони, криви, като артритни ръце на стара баба.
Газ - 85 цента, бензин - 1.75.
Език: ефхаристо - благодаря за една картичка с няколкостотин километра закъснение.
Един тип много ни натисна, докато тръгвахме да изпреварваме и се наложи Фори рязко да намали и да се приберем в най-дясната лента. Коментарът: Тъпак, щеше да ни развали почивката!" А можеше и да ни размаже, което пак означава, че щеше да ни развали почивката."
Erchie lomune di Maiori. Малко вилно селце, преди Амалфи от Салерно. Има двор, в който искам да прекарам поне едно лято, с дния, смокини и цвят от лимон на всякъде.
Започвам от вчера, за да не забравя нещо. Над Салерно, град, който залужава внимание, което не му осигурихме, посетихме един замък, Castele di Svevo. Замъкът е действащ музей и ресторант. Много подредено, адаптирано с мисъл и внимание. Имаше и нещо като екопътека с вечнозелени храсти, с много красиви цветове. Имаше естествено и бастилия. Получих си и ниското слънце с лъчи в косите и топлина в очите.
По пътя от Салерно до Амалфи, а предполагам и напред - невероятна, чудна гледка. На това място, непригодно за хора и, стръмно, скалисто и опасно, те, хората с настървение, без страх, са крали от природата всяко местенце, всяко островче равна земя. По пътя срещаш два метра плоска ограда с порта, подминаваш и от следващия завой виждаш замък, който се е разлял като петно от сладко от ягоди, или се е залепил за скалата като дъвка под масата.
Лимонени градини има безкрай, а има и още един плод, който прилича на мутирал лимон и е от 5 до 10 пъти по-голям. Така и не записах името на този плод, за да видя какъв е, а и не спряхме д аси купим, защото винаги реагирахме малко късно на малките и съвсем неочаквани отбивки. Бяха обозначени, разбира се със знаци, но мож ли предвиди, че освен отбивка, ще продават и плодове. .. И т.н.
12:15. Сядаме да пием капучино и чай в двор, който мирише на рая, в Минори.
Тучни храсти с дъхави бели цветове за арки на входа и по продължение на двора, топла мозайка на стената, скрита на сянка от някакво увивно растение на асма, засадено толкова отдавна, че слънцето пробива едва през дебелите клони. Саксии с малки портокалови дървета с миниатюрни плодове, цветя - много цветя в прекрасни глинени съдове и хора, които се грижат за теб, за чая ти, за зарядното ти и за каквото поискаш, без да досаждат, без да сервилничат и без да ти дадат да разбереш, че това за тях е просто работа и очакват бакшиш.
Тук, както и по цялото крайбрежие от Салерно, където ние се включихме в играта, навсякъде блика от рисуван фаянс и керамика - картини по стените, на земята, на фасади на къщи и магазини номера и имена на къщи и улици...
Има страхотни обли покриви. Като квадратен купол с обли ъгли и улеи, които обрамчват целия ръб и явно отвеждат водата до някъде, за да се използва. Забравих да ги снимам.
Двама забързани сервитьори ни обслужиха бързо и отнесоха нанякъде батерията на апарата, към контакт с адаптор, който се оказа, че ще ние нужен на някои места в Италия. Сетивата ми така се объркаха, че накрая просто абдикирах и можех единствено да се наслаждавам на живота с тъпа усмивка под шарената сянка, а Фори да се опитва да изкопчи от мен смислена дума, като потвърждение, че още съм там.
Само преди ден чкахме да пуснат ферибота на пристанището и докато обикаляхме в кръг ние се ядосвахме на семейство български цигани, които огласяха непрестанно помещението за почивка, като едновременно биеха и си играеха с детето си. То ту крещеше екзалтирано, ту ревеше заради някой шамар, а сега не мога да си представя, че съм носела всичкото това напрежение в себе си.
Фори снима и иска да позирамJ
Потегляме от Амалфи по безумно стръмен и криволичещ път към Помпей. Имаме 35 км., които ще минем за около сто часа. Влизаме в тунел, който на изхода си завършва с къща, под която минава. Има къщи на орлови гнезда.
Пътят е много опасен, навсякъде има спрели коли, а острите завои сякаш се съревновават за възклицанията на пътуващите. На един такъв заовй, човек беше подпрял стълбата си на фасадата на къща, а основата излизаше на средата на улицата. Мисля, че Фори се кефи масимално по тези завои. Спирам! Ще ядем!
Днес е 19-ти, 18.45.
Всички покриви са осеяни с антени и до тук и в Неапол. Бях забравила тази алуминиева гора над града, която имахме и у нас.
Горите и поляните са шарени. Няма нищо едноцветно. Има страхотни храсти, големи, ярки, жълти, розови, застлали всичко, от което не са изгонени. А тук изглежда, като че не гонят природата.
Всеки двор е обрасъл със стари кактури, големи палми, всякакви увивни растения и какво ли още не, а там, където няма пръст, е досложена услужливо в саксии. Така е и с миризмите.
Не може да е изстина, че се намираме тул. Зададохме на Чоки „Къмпинг“ до неапол и тръгнахме по следите. Чоки ни отведе до червена къща с красива фасада. Бяхме сигурни, че за пореден път иска да ни обърка, но видяхме табела и влязохме. Озовахме се в неочаквано красива тайна градина в южен замък. Беше толкова изненадващо пищно с простото червено на фасадите и кактусово зелено в градините, че Фори каза: Нуше, тука няма да можем да спим...
Къмпингът струва по 9 евро на човек и 3 за колата, което си е почти двойно от Спартак, където платихме по 4 на човек и пак 3 за колата.
Младежът на рецепция услужливо и разбираемо ни разясни условията, препоръча ни най-хубавото и тихо място и ни пожела приятно прекарване. Каза ни, че можем да разгледаме някаква забележителност безплатн, като гости на къмпингра, но ние решихме да видим, за какво става дума на сутринта. Въпреки това, след като се настанихме, решихме да огледаме този оазис и една осветена пътека ни отведе до огромен кръгъл плаж с бял ситен пясък. Помислихме си, че сумракът ни играе шеги и разтъркахме очите си. Все пак се намирахме над Неапол. Рабрахме, че се намираме в кратера на вулкан...
Толкова различен от черния, прашен и груб, като съседа, дето пуши на терасата по гащи и потник, Везувий. Този вулкан, Солфатара, е действащ, както и съседа и има процепи по цялата повърхност на белия си лунен кратер, от които излиза пара или в които ври вода със страшна сила.
Утре ще почетем малко табелиJ
ДАСКАЛ - разказ от Деян Енев
Едва ли ще има благоприятен изход за каб...